Ето нещо лично: ами изкефих се много на тая глинена пещ, дето я направихме на плажа на Крапец. То бива, бива, ама чак пък толкоз… 🙂 Като дете й се радвах. И преди го бях казал – венеца на тазгодишното издание на „С деца на море“ бе, когато извадихме дъхав хляб от нажежената й утроба. И после – когато си направихме пици. Но най-хубавия миг бе, когато споделихме с приятели от плажа възможността сами да си сглобят пица и да я изпекат за три минути.
Какво друго? Ами правене на фигурки от глина, ядене на динена торта, жонглиране с топки, „редизайн“ в полеви (плажни) условия на скучни дрехи и естествено – събиране на миди и камъчета. А, и едно писмо в бутилка, което все пак стигна до получател – и много ясно, че не беше от екзотична страна този получател, ами от същия плаж на Крапец 🙂
Битката с дуранкулашките блатни комари бе с предизвестен край. Само една специфична комбинация от мехлеми, ракия и кал успя да намали последиците от пораженията.
А какво ще кажете за безброй малки медузки, дето светят в нощта? Лудница.
nagrevatel.blog 
Snimkite same Chuck;) ama I peshta e Ogromna;)
ами, огромна 🙂 колкото едно хлебче да побере…