Шешкинград – начин на живеене, който ще ви изненада и разтърси

Има едно забравено и от Бога място – Шешкинград.  Намира се в Стара планина, на височина 1200 метра. Миньорска язва … Повече

10 години „Свинеебски халюцинации“

Навършиха се 10 години от историята „Свинеебски халюцинации“. В нея, разбира се, съвсем бегло се споменава за свинеебството – специфичен … Повече

Вечер на изкуствата на хижа Козя стена

Планирането понякога изсушава събитията като чироз. Опаковката им се запазва, но духът вътре –  не. Свежото в цялата работа, както … Повече

Козя стена. Ехо!

Пътешествие в дъжд. Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо. Едно от най-трудните неща на този свят:

Трима туристи едновременно да се опитват да сменят мокрите си дрехи със сухи.

В купето на малка кола.

Детайли от Иракли

Автобусът ни оставя на разклона и изчезва в студения дъжд. Тръгваме пеш по мокрия асфалт към плажа на Иракли. Тя държи над себе си 40-годишен синьозелен чадър. С него пази от капките деветнайсетмесечно бебе, което дреме в скута й. Отпред двамата са заметнати със старо одеяло, което непрекъснато се разтваря и свлича.

Приличат на пашкул, от който излиза пеперуда.

Свинеебски халюцинации

В тази история участват Господин С., Господин В., Господин Н. и едно вързопче халюциногенни гъби. Предната година Господин В. ги бил набрал от склоновете над хижа Паскал в Стара планина. Идеята била тримата герои да се качат отново на родното място на магическите псилоцибинки и там , на билото, до извора Петте чучура, да ги изядат. Все пак яденето на гъби е по-скоро ритуал свързан с природата и взаимовръзките, които хората имат с Вселената, а не с консумиране на бира и кебапчета.

Ловджийска рулетка

Решението да се върнеш е трудно. Но по някой път е жизнеутвърждаващо.

По два пръста напред бяхме изкарали – замръзнали като куки. В тях – димяха цигари. Запалихме ги точно под връх Юмрука по зимната пътека към хижа Ехо. Двамата (аз и Станбето) трябваше да се вгледаме вътре в себе си и да преценим имаме ли сили да продължим напред, или да се върнем. Знаете как е – остава ти някъде час до топлата печка. На ръце да го ходиш и метеорити да падат отгоре ти, обрасли с враждебни извънземни – все ще стигнеш.

„С ум и разум надари ме…” (Из Вазовата молитва)

Вятърът – леден. Дрешките – парцалки. Билото – в преспи. Дневна светлина – още час, час и нещо. Връх Юмрука – още по-юмручен и на Еверест прилича (демек по ръбовете му се вият снежни дантели и май кислород няма там горе никакъв…)