ХроноЛази

В тази история става дума за Времето и Пространството. Точката във Времето е 2010-та, а точката в Пространството – град Копривщица. И по точно – събора за народно творчество Копривщица 2010, който се провежда веднъж на 5 години и събира много гмуркачи във Времето – ХроноЛази. Тъй като ще пиша за изключително сложни неща, ще използвам нагледни материали. Ще бъда и максимално кратък, за да не ви отнемам от обедната почивка.

Благодаря на Българските държавни железници, за любезното съдействие в това пътуване.

И така…

Беглика Фест 2010 – едно от ОНЕЗИ неща

Напрежението нараствaше.

Изригна фойерверк, плъзна цветен дим, всички се наведохме да вдигнем рабичния дракон. Той изправи снага, отърси се като мокро куче, няколко от дървените подпори изпукаха и се счупиха. Заместиха ги ръце. Факлите по прешлените бяха запалени (както спортист пали олимпийски огън). И ето че чудовището се плъзна, оживя и започнаха да се случват някои от ОНЕЗИ неща – екзалтирана, разцепваща се тълпа, вибриращи крясъци, гласове на преследващи диджеридута, писъци, танци по тъмната трева, адреналинови пристъпи, призрачна светлина, стотици изопнати лица и пулсиращи ръце.

Свинеебски халюцинации

В тази история участват Господин С., Господин В., Господин Н. и едно вързопче халюциногенни гъби. Предната година Господин В. ги бил набрал от склоновете над хижа Паскал в Стара планина. Идеята била тримата герои да се качат отново на родното място на магическите псилоцибинки и там , на билото, до извора Петте чучура, да ги изядат. Все пак яденето на гъби е по-скоро ритуал свързан с природата и взаимовръзките, които хората имат с Вселената, а не с консумиране на бира и кебапчета.