Форми

Обичайният кошмар го изхвърли върху потния чаршаф. Беше останал без сили от опитите да я заговори в безброй повтарящи се изтощителни ситуации. На улица. В парк. На опашка за билети. На съседна маса в кафене. На нощно къпане в градски басейн. Сънуваше всички тези места в детайли, но самата тя нямаше конкретна форма. Стоеше като размазано петно в периферното му зрение и когато се обърнеше, нея вече я нямаше. Това се повтаряше отново и отново, а той мъчително се напрягаше да си я представи. Но кошмарът не го позволяваше.

Постоя още няколко минути в леглото, загледан в изрезките около себе си – разтворени крушовидни вагини, балонести гърди и розови ануси. Всеки милиметър на фургона беше грижливо облепен. Дори тавана. Никога не попита кой го е извършил, но и него никой не го попита дали ги оценява. Те просто си бяха там. Имаше си, разбира се, любимки, но само за да му омръзнат. Бяха толкова много, че всеки път откриваше някоя нова върху полускрита изрезка в кьошетата. Просто не можеше да не мастурбира по време на нощните смени. Надигна се, изстиска парцала в кофата, и започна да търка кафявите петна на пода до леглото.

Известно време преглъща с усилие сухия въздух преди да се сети да отвори вратата. Извади щепсела на реотановата печка от контакта и жълтите й тръбички с пукане се стопиха в полумрака. Опита да разгледа обстановката зад заскрежения прозорец, но нищо не различи през собствените си отразени очи. Облече камуфлажната шуба и изскочи от фургона за сутрешната си обиколка.

Тръгна покрай западната ограда. Даваше дежурства като охрана на депото за вторични суровини от няколко месеца, но беше свикнал с всичко наоколо като за десет години. Наистина – в началото го побиваха тръпки от това разхвърляно гробище за счупени предмети. Някога важни части от сложни механизми, сега те нямаха разпознаваема форма и по някакъв начин това го тревожеше. Но после взе да си ги представя в образи. Така постепенно, в ума си, организира хаоса и запона да се чувства удобно тук.

Ей там, например, лежи Жезъла на великана – нещо като огромен вал с няколко симетрични гърбици в единия край. Зад него са Червата на Белугата – смачкани на топка меки тръби, излизащи от гигантски изкормен бойлер. Багерът със щипката, който се разпореждаше тук, все още ги подминаваше. Днес зомби-хладилникът май е пуснал зловонна слуз по пътеката на охраната, прескочи я с погнуса. Виж ти – снощи не бе забелязал, че багерът е подхванал западната част на депото, най-старата. Растите на негъра вече ги нямаше, на тяхно място бе останала само мазна, степана пръст и няколко двуметрови стружки, навити на пружина. До тях трите Корабни мачти още си стояха покрити с такелаж от кабели. Пасажът от сребристи зъбчатки се бе натикал в мрежата на депото и я издуваше отвътре навън. По-нататък клечеше туземеца с бумеранг в ръка, прикрит зад високите стебла на няколко побити ауспуха. Туземеца с бумеранга го знаеха дори колегите му в университета, защото използва снимка с него в една учебна презентация.

Отвори вратата и отново се озова сред откровенните вагини по стените на фургона. Колегата вече го чакаше, подръпвайки от вонящата си цигара. Размениха само няколко думи, защото единия бързаше да остане сам, а другия бързаше да си тръгне. Излезе през килнатия портал, пресече релсите и изкачи пътеката по сипея. Когато стъпи на тротоара веднага разбра, че слънчевата светлина е пробила облаците и сега всичкия лед наоколо блести. Дори кожата му започна приятно да се загрява. Да, сега щеше да се прибере в къщи, да си вземе един бърз душ и после – към университета. Може днес пак да я срещне из коридорите. Пъхна в устата си карамелен бонбон и с приповдигнато настроение започна да приплъзва подметки по заледените павета.

Тогава изведнъж я видя. Точно срещу него. В джинси. Точно сега ли? Бонбонът изтрака между зъбите. Опита се да го прибере навътре, за да не издува нелепо бузата му.

– Фаф… – успя да каже и усети бистър сопол да увисва под върха на носа му. Разминаха се и той видя как капакът на канализационната шахта изхвръква нагоре и отваря тъмна дупка в улицата. Легна обезсилен върху гигантския си лепкав бонбон и с него полетя надолу към безформения мрак. Осъзна, че това пропадане надолу ще продължи да се повтаря отново и отново, до безкрай, когато нейното тихо „Как си?“ го дръпна обратно нагоре. Той се обърна към нея. Най-после успя да си я представи.

23 януари, 2016

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s