Човекът, който рисува женски крака

Илюстрация: Иво Сираков

Направи следващата линия след дълга пауза. Изправи се внезапно, придвижи молива по листа и бързо се отдръпна в бамбуковия стол. От това разстояние заопипва с очи картината. Потърси раната от нахалното си движение и за миг се притесни. После реши, че всичко си е наред. Въпреки че ги бе докосвал с твърда ръка, те си оставаха меки, заоблени и леко отворени. Интимните гънки подсказваха скритото си продължение под прикриващия плат. Дефектни по момичешки, с колене като репи, но все пак хубави крака на жена.

Гопинат стоя неподвижен докато сутрешната светлина най-после загря въздуха в хладния апартамент. Слънчевият прозорец на пода рамкира собствения му гол прасец и го напръска с танцуващи прашинки.

Мъжките крака могат да излъчват единствено сила. Женските очи се залепват за мускулите и там си остават. Виж, женските крака са друго нещо – хлъзгави са за мъжкия поглед и той пропада към мястото, където се събират. Всяка линия води натам.

Гопинат наблюдава картината докато пак усети чувството, че нищо не разбира. Повече не може да поеме, повече не може да изкара. Зашляпа с боси стъпала към кухнята и се бави там колкото може по-дълго. Когато реши, че отново е готов да гледа картината, капна две капки мляко в кафето и го разбърка с молив. Върна се в стаята и седна. Разтърка очи, а клепачът му влажно изджвака.
Погледна към статива.
Стоя така до обяд. Отпуснат, неподвижен. Бамбукът изненадано изскърца, когато отново рязко се изправи и надвеси над нея. Намокри пръст в недокоснатото кафе и го прокара по едното й бедро. Течността попи в хартията. Влакънцата на целулозата изпъкнаха и тя настръхна. Гопинат отпи замислено глътка от чашата.

Не може да й е толкова студено. Тя е топла. Затоплена е от слънцето.

Върна се в кухнята. Докосна с ръка все още леко топлата кафеварка. Доля си. Отпи, а мобилният телефон зазвъня отнякъде. Всеки приглушен тон го насочваше. Накрая го откри.
– Здрасти Гопи. Как е?
Гласът на Тони-Бонбони. Когато пропусне да се поеме въздух в паузата между две думи Тони-Бонбони започваше да мяука.
– Здраст… – започна Гопинат, но Тони-Бонбони жизнено го прекъсна.
– Абе Мила те търси навсякъде. Няма ти номера. Да й го дам ли? Иска да ти каже за някаква шантава идея.
– Не ми се говорят празни приказки.
– Що? Зает ли си?
– Не ми се говорят празни приказки.
– Излез малко навън. Има слънце. Хората пият на припек. Може да свием.
– Нищо добро не рисувам напушен.
– Нищо де. Ти излез.
През прозореца нахлуха някакви странни звуци. Някъде нещо застърга. Нещо тежко искаше да си остане на мястото, но някой упорито го завличаше нанякъде. Продължи толкова дълго, че стана неприятно. Гопинaт се надвеси. Претърси с поглед околността, но не видя нищо особено.
– Гоп? Ало?
– Да. Слушай, ти знаеш картините ми. Би ли мастурбирал на нарисувани от мен женски крака?
– Какво? Не те разбр…
– Би ли си ударил чикия на някоя от рисунките ми?
– Не знам, май не. Ти рисуваш само крака. Аз харесвам зърна.
– Зърна? Че какво има в едни зърна?
– Настръхват, открояват се под блузата. Побъркват ме – измяука Тони-Бонбони.
Гопинат обели със зъби парченце кожа от основата на нокътя си. На мястото на ивицата веднага тръгна кръв и той я засмука.
– Според мен в едни зърна няма нищо.
– Добре Гоп, както кажеш.
Гопинат пусна телефона и той потъна в гънките на чаршафа. Взе чашата с кафе и я помириса. Бръкна в дъното, разтри между пръстите си малко утайка и я помириса. Избърса се в горния край на листа, после в слиповете. Потъна отново в бамбуковия стол и последователно отпи пет-шест шумни глътки. Не откъсна очи от статива, докато върху него не пропълзяха сенките на следобеда. В тишината на апартамента изведнъж зажужа гневна муха. Тупна върху едното й недовършено коляно и се завъртя около оста си.

Малки прецизни трапчинки, там където леко изпъкват мускулите на бедрата. Там е дяволът, който прелъстява. Там, и в млечнокафената й кожа.

Гопинат взе молива и чашата с кафе и се надвеси отново над нея. Рисува няколко часа. Докосваше глезените й със сигурна ръка и тя нямаше нищо против. Не се умори, но пръстите му почваха да лепнат от кафето. Накрая я остави. Отдръпна се неудовлетворен на стола. Огледа възбуден стаята. После стана и затвори прозореца – вечерният хлад нахлуваше изпод балона на пердето.

Къде си ти? Къде показваш млечнокафените си съблазнителни крака? Не си в мръсното легло. Навън си, при хората. Горещо ти е. Ако можех да нарисувам лицето ти, щеше да жумиш от слънчевите зайчета на отсрещните прозорци и любопитните погледи зад тях. Къде са тези прозорци? В испанско село?

Гопинат влезе пак в кухнята. Отряза дебело, неогъващо се парче кашкавал и го пъхна в устата си. Подъвка го прав, а голият му корем изпъкваше. Когато се върна при картината, сумракът на стаята го изненада. Включи осветлението и веднага се почувства гол. Корнизът изпищя от рязкото дърпане на завесите.

Разголена си толкова само от едно бързо движение. За частица от секундата показваш вълшебното си тяло. Но кой, кой те вижда? Кой е достоен за този миг? Продавачът на плодове? Дендито с пурата? Дебелият татко? Пъпчивият юноша върху смешното си колело? Кой?

Надвеси се до облегнатите на стената картини. Разлисти ги с пръсти, както се рови в чекмедже с медицински картони. Видя много женски крака – разтворени, свити, напрегнати, отпуснати. В различни пози, с различна форма, различно разголени. Избра си една. Опря я о бамбуковия стол. Тя танцува върху повдигната вариететна сцена. Тялото й се извива извън рамката и не се вижда, но краката й изпълват цялото пространство на картината. В момента разлюляват ефирно парче сценична рокля. Тъмен воайьор с чаша алкохол в ръка ги наблюдава от дъното на залата. Приличаха си – похабени от алкохол и тютюн, но още търсещи.

Може би ще се срещнат след края на програмата. Тя ще покрие бедрата си със сълзи, а той ще ги избърше с драскаща длан. Ала и двамата сте мръсници. Ще си разкажете играта един на друг. Не сте като кафената мулатка. Тя е още твърде неопитна и има по-невинни крака от теб, танцьорке. Ще ми се да разбера кой ги наблюдава. Кой се интересува от тях? Кой ги търси?

Гопинат кръстоса пръсти зад тила си и развъртя лакти. Усуква се със стонове няколко минути, местейки погледа си върху двете картини. След това се показа на прозореца. Огледа отсрещните балкони на олющената кооперация. Боклуци, колела, кашони, бутилки, саксии. Малка припламваща точка в средата на тъмен мъжки силует, стоящ на загасени лампи. Квартален воайор.

Не, теб не може да те наблюдава някой мръсен мъж. Теб може да те наблюдава само един чист и елегантен кубински автомобил. Само той е достоен да заглежда хубавите ти крака с хромирания обръч на фара си. И те да се отразяват в него.

Взе парче молив и се нахвърли върху статива.

Край
12.05.2014

2 Comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s