Кратка балада за комунистическия хляб

Илюстрация: Иво Сираков

(Един действителен случай)

Спирам се чак когато някой ме изръгва доста болезнено в ребрата. Явно нямам никакъв шанс с моя ръст и телосложение. Телата до мен са прекалено неподатливи, прекалено твърди и настоятелни. И нямат очи. Слепи са и затова слепешката се бутат в мен. Отскачам все по-назад, без да оказвам съпротива…

… от тук поне мога да видя къде е палето с хляба. Кофти късмет извадих. Точно в моята смяна да го докарат. “От сутринта чакам”, видях уморения поглед на майка ми, докато се отпускаше на стола в кухнята. “Данчето ми пази ред, иди да почакаш малко и ти, че останах без кръст. Ще дойда да те сменя.” Връчва ми торбата, която можеше да става на портмоне. С пет лева вътре.

В кварталния супер беше тихо като в църква. Дебелата опашка започваше от входа, виеше се покрай кулата от празни бирени каси и стигаше до плътната червена завеса в дъното. Всички гледаха към нея. Като на театър. Чакаха всеки момент да започне представлението. Уж бяха спокойни, но витаеше напрегнатост. Тогава завесата леко потръпна. Аха да се плъзне в страни. “Какво става?”, веднага реагира някой. “Абе нещо става май”, каза друг.

Но нищо не стана.

Пуснаха ме до Данчето и започнах играта с пристъпването. Уж никой не се отказваше и нямаше защо опашката да се движи. Но се движеше. Всяко преместване на тежестта от единия крак на другия бе напредване с милиметър. След два часа олющеното петно върху стената, което приличаше на Черно море, неусетно остана зад гърба ми…

Хлябът ще свърши. Не мога да не купя хляб. Събота и неделя хляб няма. Стар не остава. Четирима сме с по-големия ми брат. Значи четири хляба. Най-малко. Какво ще ядем? Трябва да спасявам всички. Вината ме блъсва в гърба и усилено започвам да се провирам. Не съм разбрал кога завесата се е дръпнала в страни и е изплюла едно високо пале горещ хляб. Виждам само как се плъзга по колелцата си навътре, в празния търбух на супера. После се появи още едно. Надявам се да пуснат и трето, че да имам въобще някакъв шанс. Телата, които ме притискат, се вкоравяват още повече. Прибрали са си плътта навътре и са изкарали само твърдите си скелети. Няма да успея, аз съм дете. Хлябът ще свърши докато се докопам до тези палета.

Протягам шия да видя какво е положението.

Какво става? Никой не докосва хлябовете. Стоят си изрядно подредени. Палетата обаче танцуват едно около друго из целия супер. Ухаещи, излъчващи жега. Тълпата силно скандира този глупав танц, но нищо не може да се направи. Представлението не може да спре. Тези от първите редове са смачкани о вратичките. Вратичките се отварят навън. Сега никой не може да се добере до хляба.

Палетата продължават да се въртят като балерини по голямата сцена.

Разплаквам се. Става ми мъчно за майка. Отпускам пилешките си мускули и се оставям да изплувам обратно към периферията на тълпата. Стискам торбата-портфейл в потните си ръце. Няма ли да дойде някой на помощ?

– Назад!

Огромен мъж е уловил с кривите си пръсти палето. С мускулеста ръка мощно отблъсква телата, колкото да направи място и отвори вратичката. Успява, но е изтласкан настрани. Редовете на палето започват светкавично да се изпразват, хлябовете тръгват в колонка над главите ни. От ръце в ръце. Слепени по два. По три. По съседски, по приятелски. Давай. Бързо. Колоната е атакувана от неприятелски длани. Обредно разчупване. Хрупкавата коричка пращи.

Не мога да стоя повече отзад. Поне един да хвана (веднъж изядох цял хляб с бутилка швепс). Тръгвам отново напред, но усещам че настъпвам някого. Олеле, мисля си, някой е паднал и сега го тъпчем. Поглеждам надолу в сумрака. Не е човек.

Тъпчем хлябa.

2 Comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s