touch

Няма да забравя как Амели Пулен (Невероятната съдба на Амели Пулен) ходеше при зарзаватчията да бърка с ръка в чувала с леща. Аз също го правех като по-малък, но при мен беше с боб. И досега се чудя как така сме имали цял чувал с боб! Както и да е. Усещането бе чудесно, пробвайте го някой ден (макар че откъде ще намерите цял чувал боб или леща не ми е много ясно). Но всъщност знам, че сте го правили вече като деца 😉

Всичко това ме подсети да направя едно кратко филмче с ето тези докосвания:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s