Никой не може да спре малките свине

София е европейска столица на кура. Ето равносметката – 23 нарисувани кура, две написани думи „Кур” и два чифта нарисувани цици.

На „Моста на влюбените”.

На пъпа (или на една педя под пъпа) на българската столица.

Ето нещо интересно: когато върху таблата на моста няма фотографска изложба те се превръщат в чисто бели листа. И всеки може да остави върху тях посланието си към света. Свободно. Непринудено. Да изрази онова, дето го гложди.

„В събота и неделя ходи да мастурбира извън София”

Хубаво. Другото име на Моста на влюбените е Моста на въздишките. Въздишки?

„Циците на Боби – добри на допир и на визия и на вкус.”

„Нямам брада и мустак, вадя дълъг крак.”

Слушайте: любовта и сексът не са неразривно цяло. Отделни елементи са.

I’m ginger и съм загорел.”

Sex на екс.”

me on bitches.”(?)

„Много секс за Слави и Вальо.”

Fuck the Police.

Разбира се, има и малко любов (цели три нарисувани сърчица и два хипарски знака).

„Прави любов, а не война.”

We love geys.”(?)

„Търся си гадже.”

“Loli loves me.

„Дори е най-яката.”

Слушайте: добрите съвети са като риба без колело. Или в случая като риба с кур (вижте снимките). Ето един дяволски добър съвет:

„Сложи си космодиск.”

Ето и какво мисля за лексиконските истини: много са хубави.

„Живей за утре, защото днес мина.”

„Цени свободата, която ти е дадена.”

Знаете ли, че социалната мрежа може да излезе извън състоянието си на виртуалност? Белите платна на Моста на въздишките показват, че това е възможно.

 „Аз съм твойта Fb ферма.”

Like.

Много бих се радвал през 2019-та София да стане Европейска столица на културата.

„Хасан яде сополки.”

Аз лично много харесвам „тоалетното” изкуство. Този текст не е против него. Този текст е затова, че когато нямаш мега як арт проект, който след тежки творчеки търсения да изложиш на показ, можеш да извадиш маркера и също да покажеш изкуството си. Нали за това са белите платна на Моста на влюбените?

И нарисувани курове харесвам. И думата „Кур” я харесвам. Но като цяло куровете са в повече на една педя под пъпа на София. Знаете къде е това място.

„Ми то баницата свърши! Въъй майна.”

_DSC3700 _DSC3704 _DSC3705 _DSC3706 _DSC3708 _DSC3710 _DSC3711 _DSC3714 _DSC3715 _DSC3718 _DSC3719 _DSC3724 _DSC3725 _DSC3727 _DSC3728 _DSC3729 _DSC3733 _DSC3734 _DSC3735 _DSC3736 _DSC3737 _DSC3740 _DSC3742 _DSC3744 _DSC3746 _DSC3748 _DSC3750 _DSC3752 _DSC3754 _DSC3756 _DSC3758 _DSC3759 _DSC3761 _DSC3763 _DSC3765 _DSC3769 _DSC3772 _DSC3774 _DSC3775 _DSC3778 _DSC3779 _DSC3782

 

1 Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s