ХроноЛази

В тази история става дума за Времето и Пространството. Точката във Времето е 2010-та, а точката в Пространството – град Копривщица. И по точно – събора за народно творчество Копривщица 2010, който се провежда веднъж на 5 години и събира много гмуркачи във Времето – ХроноЛази.  Тъй като ще пиша за изключително сложни неща, ще използвам нагледни материали. Ще бъда и максимално кратък, за да не ви отнемам от обедната почивка.

Благодаря на Българските държавни железници, за любезното съдействие в това пътуване.

И така…

Време-Пространственият Континиум във вагоните на БДЖ винаги е по-различен от този на останалия свят. Забранителните знаци да не се надвесваш над прозореца и да не изхвърляш бутилки, са се свлекли и разбъркали от Време-Пространствената мелачка. Червените забранителни обръчи в дъното на стъклото, са извън графичниите знаци и по-скоро забраняват поляната. В този случай на ХроноЛазите им е позволено да изхвърлят себе си през прозореца, както и да надвесват бутилки…

… а когато тъканта на Пространството се разкъса, обикновено се появяват друг вид пасажери. Характерно за тях е, че не говорят с никого и са меки. Не се забелязват от останалите пътници, защото съзнанията им просто не могат да ги възприемат.

Пътуванията с Българската държавна железница винаги усукват Пространството около една натрапчива ос, която може да се наблюдава през прозореца като  надпис „Сярна киселина“. Ето какво може да види един ХроноЛаз през него: поляна-стълб-стълб-стълб-сярна киселина-хребет-далекопровод-сярна киселина-стълб-стълб-стълб-стълб-буйна река-сярна киселина-стълб-клисура-далекопровод-сярна киселина… И така нататък. Изглежда сярната киселина е нещо много важно, защото се среща често из Пространството.

Ловците на Време са изложили съкровищата си на показ. Като едни истински ХроноЛази, те се гмуркат в дълбоките бездни на годините и вадят от там скъпоценни реликви.  Повечето от тях са били на борда на идеологически катастрофирали кораби. Техните Капитани надничат от портретите и барелефите.

Съдовете и дървените кутии са много важни неща за хората. По-назад във Времето са от дърво и метал, по-напред – от стъкло и пластмаса. „Соса“ от умрели динозаври и растения, който човечеството откри в недрата на Земята, промени Бъдещето и неговите съдове.

Най-точният инструмент за измерване на Времето е кехлибарената броеница. То винаги е изтичало измежду пръстите на човека с тихичкия звук „трак-трак, трак-трак“.

Никакви ужасни дупки във Времето и Пространството не могат да застрашат човек, който си е нахлузил на краката чифт от тези терлици. Обикновено това означава, че той си е в Къщи.

Навън да става каквото ще.

Ефектът на спалния комплект – ако в Миналото се натрупа критична маса от чаршафи и калъфи за възглавници, в Бъдещето винаги някой заспива върху тях.

Извън законите на Времето и Пространството това е, може би, най-успешния маркетингов подход за продажба на спални комплекти. Добрите идеи са навсякъде.

Захвърлен в Миналото – свръхтехнологичното облекло на Човека паяк, сред текстилните нишки на натурални черджета и губери.

В Бъдещето – изходът от битката на материите е в ползата на полиетилена. Спайдърмен ще разтяга нишки из небостъргачите, благодарение на нефта.

Концентрирани въглехидратни блокчета, увити полиетилен, усукан в двата им края. Реликви от Миналото, но все още приличат на бонбони. Бъдещето е на дражетата в луксозни кутийки, с хитри механизми за отваряне и затваряне.

Бъдещето винаги е приличало на светещи тръбички. Гледайте който и да е филм за Бъдещето и ще видите, че е така.

От друга страна Миналото винаги е приличало на захарни петлета. Обикновено се правят от стари циганки, които разтапят захарта с плюнка, вместо с вода. Поне така ми бяха казали възрастните. Резултат – отказах ги завинаги.

Последният участник от фестивала Копривщица 2010 изнася своя моноспектакъл в Настоящето. В Миналото: подготвял се е дълго и е събирал слънчева енергия, за да разлюти хубаво публиката на сцена номер 7. Бъдещето: журито няма да го оцени подобаващо, защото не се е научило да вижда отвъд очевидното.

Учебният чин, на който е седяло журито пред сцена номер 7. То компетентно е наблюдавало изпълненията на народна музика и танци и е поставяло оценки. Едва ли обаче е оценило „мръсната'“ рисунчица под носа му. Тя, разбира се, е останала незабелязана. Очите и мозъците на членовете на журито не са я детектирали. А е трябвало, защото неизвестен, невръстен автор е успял да направи нещо уникално – буквално да събере под един покрив Миналото и Настоящето, а най-вероятно и Бъдещето.

И друго – рекламният надпис „еби“ е изключително креативно разположен по протежение на стълбите. Не стълба към небето, а стълба към еби.

Още от неизвестния автор.

Да направим стоп кадър в потока на Времето: „Поглед на журито напред, към сцена номер 7 – звучи песен за гиздави моми, напети ергени и любовни трепети край селски чешми. Поглед надолу, към училищната скамейка – путка, путка, путка, жега, жега, жега.“

Потокът на Времето е буйна река, която помита всичко след себе си.

В съвсем близкото Минало този кламер е държал скрепени листата на оценяващото жури. В настоящето е оставен сам, сред една двумерна приказна реалност на голи самодиви и пикаещи фавни. Бъдещето обаче е на Vivacom.

Малки и големи ХроноЛази танцуват на музика, която винаги е била извън Времето. За разлика от хитовете „Лято 2001“.

Още ХроноЛази са налазили поляната пред сцена номер 1 на Копривщица 2010. Горе, в левия ъгъл, камерата случайно е уловила онова същество, което се появи след като влакът на БДЖ разкъса Време-Пространствения Континиум.

Малкият ХроноЛаз започва своето пътешествие към Бъдещето. Откъснатата от него тревичка, ще накара след години, една случайна пеперуда да махне с криле.

Чак тогава ще настъпи Ефектът на пеперудата.

Жители на Миналото почиват в сянката на червения чадър, облечени в празничните си носии. Това, което те не знаят за Бъдещето е, че в него една търговка компания ще започне да произвежда безалкохолна напитка, пълна с мехурчета газ. Формулата за тази напитка ще се пази в сандък, вързан с вериги на дъното на басейн, в който плуват свирепи акули. ВСИЧКИ хора на планетата ще започнат да пият от тази напитка в големи количества. Търговската компания ще спечели много пари.

Жителите на Миналото все още предпочитат дървената бъклица с вино, но ръцете им вече се протягат към червения чадър на Бъдещето.

Всяко събитие може да се върне назад във времето, за да се промени неговия ход. Съществуват обаче събития, които не могат да се възстановят по никакъв начин.

На Точилото на времето се наточват само остриета, направени в миналото. Остриетата на бъдещето по принцип са самонаточващи се и ако си ги поръчате по телефона в близките 5 минути, ще получите още един безплатен комплект.

Настоящето на този петел е очевадно. Както и Бъдещето.

Копривщица 2010 използва модифицирани огнестрелни оръжия, за да въстане срещу неясното си Бъдеще.

Това е кратката история на Време-Пространствения континиум около фолклорния фестивал.

Следват няколко картинки за отмора. От покрайнините на града.

Довиждане.

КРАЙ

Бележка от автора: Фестивалът в Копривщица е много хубав и през 2010-та привлече стотици хора от чужди страни. Струва си да се посети от всеки. Българският фолклор се харесва от много граждани на планетата Земя. Акцентът в тази история обаче е по-различен и не дава представа за неговата истинска същност.  Тя просто е поглед на фестивала в друго сечение и целта й е точно такава – да даде поглед на фестивала в друго сечение. И ако може – да забавлява с малко ирония и цинизъм.

1 Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s