Свинеебски халюцинации

В тази история участват Господин С., Господин В., Господин Н. и едно вързопче халюциногенни гъби. Предната година Господин В. ги бил набрал от склоновете над хижа Паскал в Стара планина. Идеята била тримата герои да се качат отново на родното място на магическите псилоцибинки и там , на билото, до извора Петте чучура, да ги изядат. Все пак яденето на гъби е по-скоро ритуал свързан с природата и взаимовръзките, които хората имат с Вселената, а не с консумиране на бира и кебапчета.

Речено – сторено. Всъщност реченото си е речено, но стореното от тримата в околностите на най-високата хижа в Балкана – Планински извори – било толкова различно от първоначалните им намерения, че и до ден днешен в душите им останали дълбоки следи. Всичко това се случило извън влиянието на химическото вещество 4-hydroxyl-dimethyltryptamine (известно като DTM). С други думи, очакваното от тях Мистично преживяване се превърнало в Лошо пътуване, но не поради свръх доза, качеството на гъбите, или слабите им умения да си мобилизират психиките, а поради един външен, непланиран от никого фактор.

„А-а-а-а гъбки не взимам, като карам. Много халюцки получавам…” (Реален разговор с шофьор на такси.)

И така. Господин С., Господин В. и Господин Н. се качвали два часа от Пирдоп към хижа Паскал, където спрели да си починат малко. Там хижарят им предложил да пийнат по една хладна бирка. Отишъл да ги донесе и те никога повече не го видели през живота си.

По-нататък последвали още три часа качване по стръмен склон, който през есента се превръщал в меката на старопланинските псилоцибинки. Тримата изскочили най-накрая запъхтени на билото и ударили на дясно към хижа Планински извори. През това време, в низината, коминът на завода в Пирдоп тихичко си пафкал.

Всичко описано до тук е било в полезрението на все още ясните съзнания на Годподин С., Господин В. и Господин Н. Случилото се по-нататък било силно оцветено от емоциите, плод на нагъбените им мозъци. Един от последните им непсилоцибинни спомени бил, че, между хижа Планински извори и самия извор Петте чучура, попаднали на едно голямо лайно. То било толкова огромно, че всъщност покривало цялото било в радиус няколко километра. Като се вгледали по-внимателно, те установили, че всъщност чудовищното лайно било съставено от милиарди по-малки, обикновени лайна.

Тогава в далечината видели да прииждат стотици крави и всичко си дошло на мястото, въпреки че хич не изглеждало на място хижа Планински извори да се била превърнала в клоака-краварник. Господин В. си спомнил, че предната година тя също пустеела, но го правела някак си много по-приятно. И не била в центъра на гигантски лайновъртеж.

Както и да е. Нищо не можело да провали плановете на Господин С., Господин В. и Господин Н. да осъществят Мистичното си изживяване с магическите мицели. Те седнали на пейките до Петте чучура, развързали вързопа и изяли по двайсетина малки гъбочета.

Няколко минути по-късно химическото съединение DTM започнало да оказва влияние и да променя потока на сигналите в невронните им връзки. Мозъците им набъбнали и станали свръхчувствителни, за да могат да реагират и на най-малкия мистичен сигнал на обкръжаващата ги природа. С други думи – започнали своето Пътуване.

Точно тогава към тях, откъм порутената хижа, се втурнали с голяма скорост две фигури. Едната била ниска, другата висока, защото яздела кон. Те препускали през поляната с невероятна скорост (едната успешно тичала пред коня). Малко преди да се приближат до нагъбените Господин С., Господин В. и Господин Н., ездачът, който яздел без седло, се строполил на земята, но чевръсто се метнал пак върху животното, без с това да наруши скоростта си на придвижване.

В очите на тримата герои, цялата тази динамика била свръх възможностите им за обработка и поради това мозъците им рязко се свили. Ситуацията, с която предстояло да се справят, хич не изглеждала добре. И то в момент, в който способностите им за трезва преценка били нулеви. Но най-лошото тепърва предстояло.

Пред тях се изправили свинеебите.

Тук ще се върна малко назад, за да поясня защо точно свинееби. Когато съзрели кравите (преди още да се нагъбят) Господин С., Господин В. и Господин Н. в лек разговор обсъдили как ли говедарите задоволявали сексуалните си нагони на 2000 метра надморска височина. Местността не предполагала наличието на много жени, а пасенето на говеда през дългите летни месеци от своя страна означавало още по-дълги и самотни нощи. И някак си естествено, в техния наистина непринуден разговор, се зародило предположението, че те се съвокуплават с кравите или техните дечица – телетата. Все пак на билото на Стара планина спокойно можело да се случват всякакви неща, без светът да може да узнава за тях. И без това да променя по някакъв начин Великият Вселенски Ред.

С други думи – все едно нищо не се е случило.

Когато в непринудения си разговор оросените от чистия планински въздух мозъци на трима млади туристи започнали да се заиграват с думите, те преминали от кравееби, през овцееби и стигнали до свинееби. Последното определение се утвърдило някак от само себе си.

Разбира се Господин С., Господин В. и Господин Н. не изключили възможността и за споделена говедарска любов.

Водейки своята весела игра на думи, те въобще не подозирали какво ги очаква – неведомите пътища на съдбата да ги срещнат именно с двама свинееби. И то точно, когато са изяли по двайсет халюциногенни гъби.

Свинеебите били деца на природата. Израсли като гъбки в говеждата тор, човешкото у тях като че ли било твърде малко. Единият нямал предни зъби и езикът му шавал като змиорка под камък. Другият – неудържимо налагал по главата коня, от който паднал, с дебела тояга. Изглеждали облечени в лайна. Говорели на семпъл език и съчетавали словата си с разновидности на думата „еба“. И били страшно упорити в опита си приятелски да скъсят дистанцията, да здрависат, да придружат, да прегърнат… абе нахлули в техния нагъбен свят с гръм и трясък.

От което Господин С., Господин В. и Господин Н. параноясали. С това започнало тяхното магическо Лошо пътуване.

Тримата използвали последните остатъци от изпаряващата им се воля и отпратили любезно, но настойчиво свинеебите. Те от своя страна неохотно се отдалечили, но започнали да кръжат около тях и да ги държат под око – като собственици на частен двор, в който са навлезли чужди хора. Именно тази визуална връзка започнала да пречи на Господин С., Господин В. и Господин Н. спокойно да си реагират на най-малкия мистичен сигнал на обкръжаващата ги природа, тоест да хванат правилната посока в псилоцибинното си Пътуване. Поради това решили да нарамят раниците и да срежат тази визуална връзка като свърнат зад близкия хълм.

Така и направили. И там, зад хълма, силно ги ударил първият пулсиращ ефект на химикала DTM. Само, че той вече бил с обратен знак – Господин С., Господин В. и Господин Н. били залети с негативни емоции, предизвикани от следната проста аритметика:

2000 метра надморска височина, 2 часа до залез, 3 отровени с гъби туриста, 2 свинееба и нула нормални хора.

Според тях най-лошото решение на задачата било да останат да нощуват в околността, в компанията на гъби и свинееби. Най-доброто било да се махнат завинаги оттам. Те опитали да овладеят ситуацията, но всъщност самата ситуация ги била овладяла много по-отрано. Господин В. бил така разтресен от магическите гъби, че просто си седял и скубел тревата – демек игнорирал всичко и си направил въображаема къща, като оставил неприятностите „отвън на студа”. Господин Н. започнал да слага в ред нещата, като повтарял непрекъснато „спокойно, всичко е под контрол”, „спокойно, всичко е под контрол”, „спокойно, всичко е под контрол”… В неговите паузи Господин С. вмествал по едно „Бах ти и свинеебите…”. И така нататък.

За капак на всичко пътеката се стопила и пред тях зейнала урва. Единственият път назад минавал отново през хижа Планински извори – замъкът на свинеебите. Как преминали и задминали порутената сграда, Господин С., Господин В. и Господин Н. не си спомнят. Но отчетливо си спомнят как в устрема си да се отдалечат от лошото място, вървели изнурително „десетки часове” и даже не вървели, а стояли на едно място, а поляната се движела под тях. Дори от време на време тя ставала свръх зелена, ярко червена, бляскала загадъчно, обезцветявала се или омеквала до пружиниране.  От време на време те се обръщали назад и с ужас установявали, че хижата в центъра на лайновъртежа, въобще не се отдалечавала.  Накрая все пак я изгубили от погледите си и поспрели пред разклонението от зимни жалони.

Там ги настигнала втората DTM пулсираща вълна и те все пак успели да доловят частица от най-фините мистични сигнали на обкръжаващата ги природа. След което известно време се опитвали да спрат да се смеят, за да формулират най-накрая някакво смислено изречение. Душиците им вече се били поотпуснали. Мозъчните центрове, отговорни за критичните ситуации, отбъбнали и ги залял чист псилоцибинен възторг.

След като вълната попреминала, те решили да се махнат от ветрилника на билото, да слязат по-надолу и на първото удобно място да опънат палатката.

Тръгнали по жалоните. Не след дълго усетили още радостни трепети, когато съзрели в далечината две фигури с раници. Изглежда, че в псилоцибинното уравнение се прибавяли 2 нормални същества, които да възстановят равновесието в природата.

Няколко метра по-надолу времето за Господин С., Господин В. и Господин Н. се върнало назад с един час, а с него и позабравеното Лошо псилоцибинно пътуване.

Пред тях стояли свинеебите. И ги чакали.

На двайсетина крачки от тях, мускулните влакна, които поддържали коленните стави на тримата герои, отказали да се съкращават и те се строполили на камъните. Приседнали, Господин С., Господин В. и Господин Н. зачакали най-накрая всичко да свърши. Да се случи онова нещо, която явно на този етап и въпреки усилията им, било неизбежно. Но, разбира се, всичко тепърва започвало – свинеебите се приближили и попитали:

–          Надолу ли сте?

–          Надолу сме.

–          И нии сме надолу.

Между тримата нагъбеняци плахо протекла невербална комуникация с очи. Ето как звучала тя в превод – „Надолу, надолу към селото, до спукване!” И те се юрнали максимално бързо. Нищо, че в един ден били качвали 5 часа нагоре, а сега им предстояли още 2-3 часа надолу, и били страшно уморени физически и най-вече психически.

Свинеебите, както знаете, били деца на природата и се държали точно като такива. Отгледани от слънцето и вятъра на Стара планина, те се придвижвали невероятно бързо в пространството, подобно на диви кози. Индианската нишка, в която се движели Господин С., Господин В. и Господин Н., се снабдила с два високоскоростни сателита, които тичали без усилие нагоре-надолу, на места дори се претъркулвали с лекота и някак между другото постепенно започвали дрязга помежду си.

И, разбира се, тя била на сексуална основа. Заваляли стотици и хиляди почти монотонни „еба”. Изведнъж станало ясно, че предната вечер е била осквернена с невинна говедарска любов, и че единият свинееб е възкачвал другия. Избухналата почти детинска дрязга била по повод това, че първият свинееб искал да си го върне на втория и то тутакси, на място. Вторият пък постоянно му натяквал за това, че се възползвал от плътта му, и то пред група свидетели – нагъбените Господин С., Господин В. и Господин Н.

Дъждът от „еба” се усилил. След това заваляли и камъни.

Оформила се следната стабилна екосистема – Господин С., Господин В. и Господин Н. мълчаливо и в изнемога се препъвали надолу и същевременно бясно въртели вратове, за да държат под око свинеебите и летящите покрай главите им камъни. Свинеебите от своя страна, като свръх напомпани тенисисти, използвали индианската нишка на тримата герои за мрежа на игрално поле. Мятали непрекъснато между тях „еба” и малки скалички.

Така два часа.

Нещата се променили, когато единият свинееб надянал на ръката си, като бокс, една конска подкова. Тогава Господин С. изтрезнял по магически начин, мобилизирал се и спокойно решил, че е дошъл момента да вземе нещата в свои ръце. А именно да организира кървава баня по склоновете на Стара планина с джобното си ножче. За щастие свинеебите внезапно загубили интерес към тях и изостанали, за да боксират с подковата един от жалоните на зимната пътека. За Господин С., Господин В. и Господин Н. остатъкът от пътя до село Антон минал в страхове.

Страхове да не ги настигне онова, което е зад тях.

Не ги настигнало нищо повече, освен бурно щастие, когато влезли в един ресторант и попаднали във вихъра на сватба. Тогава осъзнали, че душите им били жадни за множество скупчени един до друг нормални човешки същества, извършващи нормални човешки дейности.

Поръчали си по една нормално изстудена бира. Халюциногенните гъби магически отшумявали.

КРАЙ.

Както казах в началото, тази история остави дълбоки следи у  Господин С., Господин В. и Господин Н. Месеци по-късно те се бориха с преживяното, което непрекъснато ги изгаряше отвътре. Не спяха. Не ядяха.

Търсиха спасение.

И го намериха, всеки по своя си начин. Ето:


СВИНЕЕБ

От господин С.

Някой, наречен свинееб.

Той идва и казва “здравейте”, аз дали ще му кажа:

“Здравей, господин Свинееб, как си ти?”

Не, ще бъда параноичен, както му се полага, както трябва да бъде.

Господин Свинееб е навсякъде, където има

желание за организация/ безмълвен разпад

какво?

Ти, господин Свинееб, се разхождаш с подкова

прокоба за щастие

ти казваш “Днес аз ебах, утре аз ще бъда ебаният” и всичко е точно, и подскачаш встрани от баналните възприятия.

Той, господин Свинееб, извира в мрака на долината – долината на свинеебите – и чака онези, които желаят заплитане на пластовете съзнание.

Неслучаен

съзнаван

несъзнаван

случаен и умишлено търсен

нетърсен

спорен и неоспорим

там, в долината, по билото, в сенките на стаената лудост, красотата връхлита на тласъци и завихря стихии от звуци и вятър, от незнайни цветя, цветове, разстояния;

там е леговището на господин Свинееб

(какво е да чукаш свиня, пита ли някой?)

там красотата е лудост и лудостта е красива. Там, преметнал през рамо своето ласо, господин Свинееб ни очаква, с подкова в ръка

прокоба за щастие

нагазил в говежди лайна, без два предни зъба, той не пита защо как кога за какво

пита само къде

и този негов въпрос ужасно ми липсва.

КРАЙ.

СВИНЕЕБ1 и СВИНЕЕБ2

От господин Н.

1- Аааа, Ейий, ЪС ВЕЕ!

2- Накъде? Е-е-е, добре че въ видяхме!

1- Нии сте ут от Селоту. А а а…. аха.

2- Ей, аз ощи утгори тъПознах!!

Знам Та!

me: Shaking hands – Смарагд, Ракия, Тор,

Лайна, Сперма и Свинска Смрад.

location: Толкова девствен Кът от Стара Планина,

колкото може най-близката хижа да бъде изоставена.

1- Ша му счупа главатъ на тоа КОН

Да тъ ебъ…. аа аа ръкатаа ми

Кака мъ събори самоо…

А Ве млъкни ве, че и на теб ши счупа глъвътъ..

..тоа да го прасна и негу!!

Абе не Ве, Вий можете и презПряСтрана да върите.

2- Не Ве, Аз та познаа. Откъде си?

Ааа..Аз там иам роднини.

1- Оо, и Аз имам!

me: Ignore – единствен начин да избегнем

тези странни, подозрителни, луди

наглед, диви деца на природата.

2- Добре Ве, накъде сте?

Вий можете и така да мините.

То, няма невъзможни неща

ВСИЧКО МОЖЕ

1-    Пък ако искате елате при нас Да пием по Бира . .  .

me: 1&2 disappear, Reality disappears, Light legs, Colorific landscape

\\\\\ /////

Може да имате пари. Знае ли свинееб? Пък кът няя ша ви вземем

Якетата,

Раниците,

Очилата . .  .

Сти са качили при назе

Тъй ’

Тъй ‘

Ако бяхте останали при хижаря на Паскал нямаше да ви излезе

толкова скъпа нощувката, ама . .

Ако пък не искате при нас, ще Ви настигнем, набием и наебем,

Защото друг Път (Хахаха) като ви подаваме ръка ще я стискате

Иначе кура ми ша СТИСКАТЕЕ! Нали тъй Ве?

1-    Ти пък имаш да ми връщаш 1 ебане от Петък, А а ааа

2-    Ааа аа а  да Ве да та ебаа аа а

ХАхахахха

Виждате ли ни в далечината на онзи хълм пред вазе

Свинееб1 със Раница

и        Свинееб2 сас Шкембе!

Преди малко Баш зад Тебе беше и параноясваше,

Че ще те наебе

А СЕГА ?      НАКЪДЕ, НАКЪДЕЕЕ ? ? ?

Чукаме по маркировката с НаШибания КОН ПОДКОВАТА.

Да се чуй нашир и надалеч

ХИЖАТА Е НАША!

ЗАПЕЧАТАНО Е ВЕЕ . .

Тук Купона никога не ни тежи

Като няма хора себе си, Свине,

Овце на 2

на 3  – Тука Всичко се ЕБЕ

ТУК Е НАШЕ!

Надолу ли сте?

..и Ние сме НАДОЛУ

Около вас сме.

И         с радост ще Ви помогнем,

Да се махнете. Шизофреници сме били,

Деца на Природата и Овцееби

Гъбите ще ни берът!

ДА ГИ ЕБЪ!

Единият Холандски можел да говори,

Другият статии да пише

Ами Ти ве Гъз!

Неврони ли изследваш?

НИКОГА НЯМА ДА НИ РАЗБЕРЕШ!

Табели, Маркировки,

Всичко ще ви заличим

Бягай си по колчетата шибан млад Турист. Ако вървеше по

Лайната, черепите във тревата

Ако знаците ни знаеше шеше отдалече да усещаш

Накъде вървиш!?

А сега бягаш в мрака

Търсиш си къде да спиш, но дори

И да ни няма, кучетата ни ще

Чуваш, стъпките ни….няма да се спи

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДРЕМЕ ВЕЧЕ, МЛАДИ ДЕВСТВЕНИ

ЧОВЕЧЕ

Като хващаш Къра утре

Сетивата си отваряй и

Не оставай безразличен

Към нашите места – Където Ние,

Къщата и Двора – Всичко сме осрали!

КРАЙ.

Господин Н. не се е задоволил само с горните писания. За няколко месеца е изпаднал в истинска СВИНЕЕБЩИНА, плодовете, от която са следните музикално-инструментални картини:

Svine_eb

SvineAURA

SvineJAZZ

А това тук са няколко илюстрации на сцената, където се е развила историята с магическите гъби и свинеебите:

КРАЙ. СВИНЕОКОНЧАТЕЛЕН.

17 Comments

    1. Когато разговарях с Господин С., Господин В. и Господин Н. те казаха следното – искали да затворят кръга. От брането на гъбката до нейното поглъщане на същото място. Нещо като да заведеш гаджето си, за да й кажеш, че късате на люлката в парка, където сте станали гаджета. Хората имат склонност към затваряне на кръгове ;)))
      Това всъщност е информацията, от която имали нужда.

  1. ха-ха, това последното укор ли е ? Цялата история е един голям, смешен ( за незасегнатия читател ) психеделичен хорър 🙂

  2. Ако оставим гъбите настрана, тази история насистина си е лайняна в един конкретен аспект. Да се организира нелегално пасбище в защитена местност си е лайняна постъпка. Ако нежните планински цветя успеят да пробият покривката от фъшкии, че да се докопат до слънцето, тутакси ще бъдат изпасани от кравите.
    Ако Господин С., Господин В. и Господин Н. са извършили нелегални действия с приемането на забранено химическо вещество, то си е било за тяхна сметка. (Все пак е можело да се върнат в нормалното общество доста по-различни. И то завинаги.) Пушачите също внасят структурни промени в дробовете си. И то завинаги. Но това също се записва в тяхната си индивидуална папка.
    Едно нелегалното пасбище обаче засяга доста повече хора. Билото там е част от маршрута Ком-Емине, по който минава и мало и голямо. Сигурно само японците ще извадят сапунерките да нащракат животното, от което идва млякото. Останалите ще се погнусят. (Поради това ще добавя още една снимка на една фъшкия, от същото онова място, засната по друг повод.)
    Така че господа, в тази история лайната са тънката червена линия, лай-на-та!!!
    Свинеебите са плод на ненадеждните, човешки възприятия…

  3. Да не се обидите, но в разните справочници хижата е записана като нефункционираща и изоставена, тъй че вероятността да попаднете на свинееби е голяма. А човека си е прав за нелегалното пасбище – просто не трябва да го има там. Намерили къде крави да пасат… Нещо не си падам чаааак толкова по ритуалите, че да тръгна да затварям кръга. Сега като има свинееби, ходя на друго място да ям гъби. Тъй дя, няма да се въргалям в лайната нагъбен.
    Между другото защо ме мъчи мисълта, че псилобицинките не са забранени? Както и салвията? Може да съм в грешка де.
    П.П. Последната фъшкия е конска 🙂 Кравите правят торти.

  4. Наскоро минах по Подбалканския път, край село Антон, оглеждайки се за кръчмата със сватбата от последната част на историята. Не я намерих. Сигурни ли сме, че това изобщо се се случило? 🙂

    1. Разбира се, че не се е случило. Сега, когато свиневодната светлина ни разкрива Пътя как да живеем по-нататък, струва ми се подробностите около Онзи Далечен Свинеебски ден, могат спокойно да загубят реалистичните си очертания и да станат Сюр. Честно – сватба? Да бе, да…

  5. SvineJAZZ-за се загуби сега..
    КАКВО СТАВА??

    пише диз трак ис кърентли нот авейлъбъл!!!!!! Ще оплача на свинеоблаците !

    1. Авейлъбъл е, току що го слушах, заедно със СвинеАура, която ОБИТАВА В НАС. Сланината, която се въргаля между буйните скали…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s