Ловджийска рулетка

Решението да се върнеш е трудно. Но понякога е жизнеутвърждаващо.

По два пръста напред сме изкарали – замръзнали. Като куки. В тях – димят цигари. Точно под връх Юмрука сме, по зимната пътека към хижа Ехо. Двамата (аз и Станбето) се гледаме един друг. Аз надничам в неговата душа, той – в моята. Преценяваме се имаме ли сили да продължим. Знаете как е – доста път си изминал, малко остава до края. На ръце да ходиш – все ще стигнеш.

„С ум и разум надари ме…” (Из „Вазовата молитва“)

Вятърът – леден. Дрешките – парцали. Билото – в преспи. Дневна светлина – още час. Връх Юмрука – още по-юмручен и на Еверест прилича (демек по ръбовете му се вият снежни дантели и май кислород няма там горе никакъв…)

Вятърът ни пуши цигарите. Десните страни на лицата ни не работят от студа.

„Целта на всяко управленско решение е да минимизира риска…“ (Изходно положение в икономиката)

Не сме минавали по маршрута и не знаем какво ни чака горе на Юмрука. Всичко започва да прилича на руска рулетка с две дупки в барабана. Напред – към върха, и назад – към селото. В коя дупка ще има патрон е въпрос на късмет. И на добро кръвообръщение. По-късно, през август, минах по същата пътека, за да проверя съмненията си. Почти се убедих във вероятността да приключим с табелки с имената си на някой от жалоните. И без това вече имаше една. Стара планина, ако реши, може да затрива хората доста бързо. А горе и параклис има – в памет на група, загинала малко преди да стигне Ехо.

Рулетката се завърта и ето че слизаме омърлушени, смазани от Юмрука. Неподозиращи, че ще се завърти още веднъж, за да ни прати в една друга история.

Попадаме на дузина мъже, овластени да стрелят по горски животни. Направили са кръг около огън от дъски. Канят ни да се размразим. Чуват краткия ни разказ и одобрително кимат с глави, демек „никой не е по-голям от Балкана“.

В сумрака различавам телата на ловджийски кучета. От лявата ми страна има допълнително присъствие. Някаква шуба, преметната през дървото. Съзирам оченца-мъниста и остра муцунка. Една лисица бавно изстива.

Ето как се бе въртяла за нея Рулетката:

„За момент в главата ми се загнезди безумната дилема: дали да извадя фотоапарата от страничния джоб на панталона си, или да сваля късата, 308-калиброва карабина, заредена с тежък твърд куршум „Орикс”. (Из разказа на ловеца Роберт Атанасов.)

Явно барабанът бе спрял въртенето си на „Орикс“-а.

Питам това ли е уловът. Това е.

Завъртаме стъкло с ракия.

Ловците начеват истории за жените си. Адаптирани като за нас двамата.

Ние слушаме и ръкопляскаме. Не заради историите им. Радваме се че пак можем да го правим без да ни болят пръстите.

Накрая дружината предлага да ни закара до селото. Отнякъде блясват фаровете на съветски многофункционален военен камион ЗИЛ. С открита каросерия, в която са наковани пейки. Товарим се хаотично. Валят пушки, ножове, раници. Ловците хващат кучетата на гроздове за каишките, вдигат ги във въздуха и през рамо ги стоварват зад канатите.

Наместваме се и ние – рамо до ловджийско рамо. Двигателят забоботва и дава старт на най-интимното среднощно пътуване по черен, планински, дълбоко изоран път.

В началото всичко тръгва гладко. После Рулетката се завърта отново. Със Станбето пак сме пред два жизнеутвърждаващи избора – да останем в каросерията или да изпаднем от нея. На места ЗИЛ-ът се накланя вертикално и всички се приплъзваме по пейките към канатите. Прегръщаме се и се целуваме, но всъщност драпаме да се закрепим, за да не изхвърчим в урвата. Из дупките пейките ни изхвърлят рязко нагоре и при падането се озоваваме на съвсем друго място в каросерията. И то седнали върху съвсем други предмети. По-рядко – сред меката плът на ококорените песове. Те също методично раздават влажни целувки.

Ето ви поглед отстрани (и леко отгоре): при всяка по-дълбока и нехайно пренебрегната от шофьора дупка, целият пъзел зад него се пренарежда и всички си сменяме ролите – ловджиите стават на туристи с нашите раници около шиите; двамата със Станбето ставаме на ловджии, гушнали пушки като бебенца; кучетата стават на отстреляни лисици, проснати да се оттичат на канатите.

За около час си спрятаме най-грандиозната ловджийска рулетка от туристи, ловци, кучета и огнестрелни оръжия. И в цялото това меле от камуфлирани тела и пръскащи като заря фасове, едно шише-куршум свисти покрай устните ни.

Един съвет: опитът да се отпива ракия в руски камион, движещ се из Стара планина, може да доведе до непредвидимо големи гълтоци.

А лисицата така си и остана на дървото, край тлеещите дъски. Безпричинно умряла.

КРАЙ

Първата снимка от нашето пътешествие към х. Ехо, която направих. Добре е най-накрая да се научим да разчитаме знаците, които се появяват, за да ни намекнат за нещо. Те са навсякъде около нас. В нашият случай този знак красноречиво ни подсказва какво ни чака горе на връх Юмрука.
Край оградата се поспряхме. Бяхме още свежи и наивни.
Старият D85A12 си почива насред пътя. Неведома ще остане мисията, поради която се е качил толкова нагоре.
Тук Стара планина още ни държи в неведение за предстоящото бедстване.
Тук започва да загатва…
Беклемето се беклемее в далечината.
Някъде тук в мозъчетата ни нахлуха съмнения…

На връщане…

Излязохме от Сопот и ненадейно се озовахме в Куба. Прекрасна страна наистина. Топли къщи с топли хора…
Кубинско прасе през очите на политически затворник.
Жители на Куба.
След бърз автостоп се озовахме на пазарa в Златица. По обяд. Скарата е на max.
Продавач на кожи, но не е кожар. Защото продава кожата с мазния пласт под нея. Старият касапин си е резнал леко десницата, докато я е отделял от притежателя й с бързи движения.
На тази слънчева маса в Златица със Станбето ударихме по бира. Говорехме си за ловци.
Болница за трактори. На слънчице и чист въздух…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s