Изкуплението България

Докато педалирам с педалите на велосопеда съм си изръсил някъде телофона. Не се връщам да го търся – часът е 12 през нощта. Казвам си – два лева струва апарата. Мина и времето на скъпите разговори в зората на мобилните комуникации, вече не е чак такава далавера да намериш телефон и да се обадиш до Луната на чужд гръб. Прибрам се в къщи и за веки случай почвам да си звъня, че да улесня човека, който го е намерил в процеса на вършене на Добри Дела. Никой не ми вдига. Лягам си на матрака. (Между другото според едно рекламно гуру, думата „матрак” някак си опростява и принизява до просто шалте този иначе толкова сложен предмет. Затова в рекламните TV клипове я заменя с израза „система за сън”.)

Включвам се в системата за сън.

Ето какво се случва в това време от другата страна – телефона се намира почти веднага след като го губя. Човекът не вдига на моите позвънявания. Сменя си мелодийката, че тая не го кефи. Сменя си темата на десктопчето, че и тя не го кефи. И започва безплатни, сладки приказки с Али Баба и 40-те разбойници. С всеки поотделно.

Пък аз, нека си вярвам, че в салама няма генно модифицирана соя.

Съквартиранта на напипалия-далаварата-български-гражданин обаче не е нашенец. Иранец е. Вижда го, че говори по чужд телефон, разбира каква е историята и му прави забележка, че не постъпва добре, че може би някой има голяма нужда от този апарат и че всъщност не е никак честна тая работа, дето я върши. В защитата си българинът му вкарва най-твърдия, непоклатим и неоспорим довод:

„Де не мислиш, че аз, като си загубя телефона някой ще ми го върне?”

Иранецът обаче не мирясва и изземва апарата от бъларина. Обажда ми се, не говори добре български. Разбираме се да ме чака в някакъв фитнес център, за да ми го върне. Срещаме се не къде да е, а в сауната. Той – гол, чист, честен. Слага си ръка на сърцето и не иска нищо от моя страна, дори една фанта да му взема…

Това е историята. Не удрям чертата под всички българи, че да видя нулите под нея. Ама да кажеш, че сме готини типове и пак да удариш чертата – не бива. Поколение след поколение минава и не се изчистваме и това си е.

Един е изводът – ако тези дни още някой се роди в България много грехове трябва да изкупва.

На всички предишни.

Share/Bookmark

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s