Жълтите кучета са непринудени

Стоим със Сту на варненската автогара. Чакаме голямата метална кутия с гумени колела, която да ни откара в с. Горица, а оттам да запрашим към Карадере. Дъвчем баници.

Посещават ни три живи същества.

Първото е Бабата. Тя може да влиза в две състояния. Състояние номер едно – бодра старица, която безгрижно обикаля наоколо. Състояние номер две –  абсолютна развалина с 99 болести (настъпва, когато застане пред някой пътник с протегната за милостиня ръка).  Бабата може с лекота да преминава в двете състояния за части от секундата.

Ние дъвчем баниците и стотинки не даваме.

Второто същество е Наркоманът. Подготивл е история – загубил си парите и сега не стигат за билет, за да се качи на една голяма метална кутия с гумени колела. Търси някой, който да му донади стотинки, че да си се прибере у дома.

Ние дъвчем баниците и стотинки не даваме.

Третото същество е Жълтото куче. Абсолютно откровенно то си  застава пред нас и вперва поглед в баниците. Външно не се променя, няма и история за разказване.

Ние вече не дъвчем баници. Дъвче ги Жълтото куче.

Ето един важен житейски съвет – жълтите кучета са непринудени и поради това получават това, което искат.

Трябва да им подражаваме.

2 Comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s