Слънце-луна, гущер и сухопастелно растение

Ей туй слънце го направих в мрачен период за мен. В събота сутринта си припомних, че всъщност най-много удоволствам, когато се занимавам с някакво труд-и-творчество. Всичко останало е вятър работа.

Последните си парички дадох за едно парче глина. Затворих се в къщи, червата ми къркореха, мятах се безпомощно между формите и накрая „родих“ едно слънце. Първо не го обичах. После го закачих на стената и сърцето ми трепна. Накрая Дидо го снима с телефончето си и си го сложи като тепатче на дисплейчето. Ей на, казах си аз, обичам го това слънце.

После се роди Земята и Луната. Сниката отразява сянката на Земята върху месечината. Тя е във фаза първа четвърт, нарстваща и полупълна. Тогава някои хора правят кратка, разтоварваща лунна диета. Други стават от дълга, натоварваща софра. И едните и другите са ужасно прави в това, което правят.

По- важно е от време на време да се поглежда нагоре.

Защото ти можеш да не се занимаваш с небето, но небето се занимава с теб.

Сухопастелните букети, винаги се раждат в неделя. Тогава е творческия махмурлук, настъпващ след съботните питиета. Мозъчето не може да ражда грандиозни арт концепции, но пък за жизнеутвърждаващите, витаминозни сухопастелни букети няма проблеми.

Гущерът е символ на трезв ум.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s