Пазителите

Като се сетя за Пазителите ми иде да се търкулна по гръб и да размахам лапички. Историята е следната – две седмици в село Горица, където времето се измерва с идването на хляба. Два пъти седмично.

Душата огладнява. Започва да търси интерсени предмети в дебрите на мазето на старата кирпичена къща. Да се занимава с нещо, различно от биенето на мухи и следобедната дрямка.

Спасението идва от Бога на комшиите – от един месец с разграден двор, хората шушукат неодобрително,  чирак търси, да меси жълта кал за зидане.

Тикам аз количката към майсторите, а душата гладна.

„Абе майсторе, от тая кал мога ли да правя фигурки? Как съхне?“

Може, казва майсторът, ама ти по добре с глина пробвай.  И ми разказва за свлачището край пътя, което е оголило слой глинеста почва.

С торбичка тип „Била днес“ се отразявам в очите на бабите към хоризонта.  За глина.

Първо свещник. Чупи се, крехък е, ако съхне на слънце. Пещ трябва.

Майка ми вари компоти и пече чушки на огнището. Импровизирам зидана пещ, че да вдигна градусите.

Останалото са дъждовни капки по тенекиения навес, докато пуша цигара и ръчкам огъня в топлата нощ.

Неприветливият
Шегобиецът
Веселяка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s