Градът с две лица

Отецът ме помами с пръст. Пристъпих към него и библията в ръката му. Очаквах да ми сподели някакъв божествен промисъл, с който „да ме разповие, да ми ръсне пудра на дупето” и да ме прати по живо, по здраво из белия свят. Той обаче отвори вехтия завет и аз надникнах във фотографията, залепена на вътрешните му страници.

Там една божия твар бе налапала пениса на друга божия твар. От същия пол.

Мястото е центъра на Перник по време на 17-тия Международен фестивал на маскарадните игри. Бутафорното отче се изкиска и продължи надолу по улицата. Бързаше явно да просветли още бедни души по въпроса за лапането на пишки.

Казват, че са били над 25 000 малки и големи хора, дошли да видят древните езически ритуали, претворени от различни международни групи в центъра на миньорския град. Такива ритуали наистина имаше. Кукери с маски в зооморфно-антропоморфен стил, изработени от овчи и кози кожи, със зловещи и саркастични човешки черти. Облечени в кожуси с козината навън, препасани са колани, на които висят малки и големи чанове и хлопатари. Някои от тях просто с изрисували лицата си с въглени.

Видях и типичните за кукерите персонажи, изпълнявани от мъже – „булка”, „младоженец”, „циганка”, „циганин-просяк с парцалено дете”, „старец”, „мечкар с мечка”, „доктор” и, разбира се, „поп”.

Това е едната страна на нещата в пернишкия маскараден карнавал. Ето я.

Маскарадът в Перник има и друго лице.

Ето го:

1 Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s