Дзен и изкуството да хванеш къра

Да хванеш къра не е лесна работа. Изисква се определено състояние на духа. Състояние, което не можеш да се дефинираш пред себе си, но можеш в общи линии да уловиш първите му признаци. Когато започнеш твърде много да ядеш, пиеш, гледаш телевизия, псуваш… Когато говориш само за онези глупаци колегите или за другите глупаци по улиците. Когато започнеш да четеш пет книги едновременно, но стигаш до края само на тази в тоалетната. Когато започнеш да се чудиш кой си и защо правиш всички тези неща, които правиш.

Тогава е време да се погрижиш за бедната си душа и да хванеш къра.

Кърът е място, където има много насекоми и няма тоалетна.

Не се сещам за друга дефиниция на кър. Поле, нива, ливада, пасбища… Ненаселено място. Място, на което си далеч от абстракцията на човешките взаимоотношения. Знам къде се намира еди чудесен див плаж. На морето ще се препитаваш по-лесно и природата ще е по-благосклонна.

Не прави планове. Тръгни бързо и неочаквано. Правилото е да не оставяш карта с мястото на твой приятел. Ще вземе да донесе някой глупав предмет от цивилизацията. Добре е, разбира се, да не си сам. По-късно можеш да се научиш да хващаш къра сам. Когато укрепнеш.

Успееш ли, и птички и тревички ще правят поклон.

Не отивай с автомобил. Ще те изкуши да правиш необмислени набези до населените места и там да правиш онези неща, от които временно си се отказал, когато си хванал къра. Ще сглупиш, ако натовариш щайга с домати и телевизор. Правилото е в няколко проверени вещи за оцеляване, които можеш да носиш на гърба си.

Кибритът е най-важен.

Какво ще правиш на къра? На вторият ден отчетливо ще осъзнаеш, че разполагаш с много свободно време. Ако си взел онези недочетените книжки, хубаво. Ако не, разполагаш само с три ресурса – камъни, дървета и глина. На пръв поглед не е много. Обаче са в изобилие. От тук нататък даваш воля на бедната си душата.

И ще разбереш, че тя само това чака. Или ако не разбереш, значи къра не е за теб.

Големите камъни са за носене. Малките морски камъни са зарибяващи. Дърветата стават за копия. С тях можеш да прогониш любопитните туристи от територията на къра, която си заграбил. Но можеш да си свариш и чорба. Ако не си си забравил кибрита.

Глината е друга работа.

Правилото е в простите форми. Не измисляй грандиозни проекти – материалът ти е непознат, пръстите ти са дебели. Всички искаме да направим голо женско тяло. Формите няма да се получат и накрая само ще гледаш как глината се процежда през ядосаните ти пръсти. Направи солница. Изпечи я на слънце.

Направи фруктиера (нямаш никакви съдове). Вземи въглен от огнището и я украси с точки или други прости символи. Напълни я с разноцветни джанки. Съзерцавай.


Няма начин да не усетиш едно от ония неща, за които всички знаем, но не говорим.

Направи свещник.

Съблечи се. Правилото е да бъдеш чисто гол. Дрехите са онези неща, които си слагаш, за да можеш успешно да правиш неща, които нямат нищо общо с онези, за които си мислиш. Има нещо дзен в това да можеш по всяко време да наблюдаваш гениталиите си.

Случайните местни ще любопитстват.

Те могат да си помислят много неща за теб. Ти също можеш да си помислиш много неща за тях. Но в крайна сметка няма да споделите мислите си. Освен това носенето на дрехи лишава кожата на задника ти от едно уникално тактилно усещане – да усещаш с него тревички, пясък, кори на дървета и ръбести камъни. Ще попаднеш на нова вселена.

Усещането да те ухапе огромна, разгневена муха по топките е близко до нирвана.

Така.

Не говори по телефона. Не е достатъчно само да го изключиш. Правилото е да отидеш на място, където няма обхват. Ще се изкушиш. Ще се обадиш някой ден на група съветски учени. Тогава не ти мърда надуваем басейн, пластмасови столове и PlayStation Portable. Къра не е място за такива неща.

Внимавай с храната. Добре е да не ядеш. Погледни на храненето като на работа, която трябва да свършиш, за да не умреш на къра. Изсушените на слънце филийки намазани с чесън нямат цена. Bake Rolls по кърски. Лук, миди, къпини, рапани, алабаш… Ако погладуваш безгрижно за около 12 часа и след това отхапеш от сочна праскова със сигурност ще промениш отношението си към света. Ще станеш по-добър някак си.

Възможно е да започнеш да бленуваш печени агнешки главички, но това ще отмине с времето. Ако не отмине – сядай и почвай да правиш свещници.

Не прекалявай с диетата. Ще ти трябва енергия, за да носиш големи камъни и да копаеш глина.

Можеш да си задаваш екзистенциални въпроси. Като онези, които си задавал задавал преди да хванеш къра. Правилото е да не се мъчиш над отговорите. Докато размахваш приятелски копието си срещу нашествениците, нахлули в заграбената територия, може да те осени някоя божествена промисъл.

Запиши си я.

Опитай да правиш цигански колела на плажа. Успееш ли ще си един истински успял човек.

Не бъркай “Дзен или изкуството да хванеш къра” с “Дзен или изкуството да хванеш кура”. Става въпрос за различни естетики.

Така.

2 Comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s