Разкази

5740

5740c

„С Калашников той може да обелва 11 железни къса от гилзите им за една секунда. И да ги пуска в необходимата посока. С тях може да прониже някой, стига да не е по-далеч от около 650 метра. „Хуят ми изстрелва сперма на 65 сантиметра – казва веднъж, докато се крие зад спалното да пуши с другите новобранци. – Къде отиваш ти?“  После си прави труда да провери – мъжете се изпразват средно с 45 километра в час. Калашников изхвърля семето си с 3240.“

Форми

forms-web

„Ей там, например, лежи Жезъла на великана – нещо като огромен вал с няколко симетрични гърбици в единия край. Зад него са Червата на Белугата – смачкани на топка меки тръби, излизащи от гигантски изкормен бойлер. Багерът със щипката, който се разпореждаше тук, все още ги подминаваше. Днес зомби-хладилникът май е пуснал зловонна слуз по пътеката на охраната, прескочи я с погнуса.“

Човекът, който рисува женски крака

Човекът, който рисува женски крака

„Мъжките крака могат да излъчват единствено сила. Женските очи се залепват за мускулите и там си остават. Виж, женските крака са друго нещо – хлъзгави са за мъжкия поглед и той пропада към мястото, където се събират. Всяка линия води натам.“

Странната мокра птица

stranna mokra ptica

„От цепката на странично автомобилно стъкло замислено го следят очите на млада жена. Като през мюсюлманска забрадка. Мъжът зад волана се опитва да каже нещо. Може би го обсъждат. Всички са леко стреснати от неочаквано връхлитащата ги бежова грамада с колене-бутала. Каква странна сутрин за тях!“

 

Кратка балада за комунистическия хляб

Balada-za-komunisticheskiq-hlqb

„В кварталния супер беше тихо като в църква. Дебелата опашка започваше от входа, виеше се покрай кулата от празни бирени каси и стигаше до плътната червена завеса в дъното. Всички гледаха към нея. Като на театър. Чакаха всеки момент да започне представлението.“

 

 

 

Палячото колибри

kolibri

„Пред мен има преграда от тумбести тела. Побутват се. Размахват лактите си като крилца. Пърхат с тях насам-натам в най-неочаквани посоки. Или замръзват неподвижно във въздуха над евтината планина от картофи. Като дебели колибрита.“

 

 

 Аз бях тук

cover1

„В него седят само двама зарзаватчии от близкия пазар. Обядват кебапчета. Поднасят ги към устата си плавно и с премрежени очи, както поднасят цигарите си. Всмукват от горещата им пара и ги закрепват обратно на ръба на мазната чиния. Мезят пестеливо и спокойно, за да изпият по още една, преди да се върнат при сергиите си.“

Някои още миришат на шоколад

Някои още миришат на шоколад

„Да, тя винаги слагаше първото шоколадово квадратче между устните на момчетата. Харесваше й да гледа как се смущават от това. Млада принцеса, хранеща изчервените си джуджета. Нейната момичешка свита излапваше останалото, докато тя старателно прегъваше и прибираше опаковките. И когато поредното изчервено джудже й връчи опаковка от изяден арабски шоколад, откри любовно стихче, написано на обратната страна. С него започна й първа романтична връзка, в която научи как да се целува с език…“

Сладкият сок на нейните устни

_DSC6873

„Случайността реши той да подхване плодно зърно, което да посее у него жизнена, млада мисъл. Тя го изгори под лъжичката – онова място, за което подозираше, че е безвъзвратно изстинало. Покълна толкова бързо, че за да я спре да не избуи изплю обратно зърното в шепата си – все едно мисълта изплю, за да я изкара от все още плодородната плът на тялото си.“

Забравяш, чакайки Годо

Забравяш, чакайки Годо

„Усеща, че я гледам и извърта глава към мен. Същевременно ме стиска за ръката. И пак вперва поглед в сцената. Доволна е, че е на театър. Доволна е, че тази вечер ме измъкна от кофите, в които бъркам лепило и шпакловка. Сложи ме тя на тези кадифени меки седалки, в този топъл, уютен салон. Не ми остави време да изпия една бира, да запаля цигара пред входа. Всъщност тя си мисли, че ме е измъкнала от кофите, но аз още съм в тях. Не мога да изляза, на техните дъна съм. И ги стържа с мистрия.“

Цифрова следа

digital record

„Получих цифровата следа на моя баща под формата на една елегантна черно-бяла обувка за степ. Усмихнатата служителка ми каза, че тя е точно копие на лявата обувка на Фред Астер, която е носил в един от танците си с Джинджър Роджърс. Обясни ми, че в края на връзката има специални портове за свързване с личния ми мобилен комуникатор. Трябвало само да натисна тока леко навътре и цялата информация, която моят баща бе оставил през живота си, щеше да потече от обувката на най-известния степ танцьор на света.“

Нека опитат следващите

eli-065-web copy

„Днес вече всички знаем, че смъртта е това, което прави цикличното обновяване и стабилния напредък на организмите възможни. Освен това проумяхме още една тежка истина – смъртта е нужна, за да спира родителите да се конкурират със своите деца и внуци за едни и същи ограничени ресурси.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s